Bulgarian / БългарскиEnglish / Английски

Посетете още:


Официален сайт на Община Сливен
Гледай на живо

Тракия


Тракия е основната и най-голяма фолклорна област в България.

Тракийската низина ни пленява със своята необятност и простор. Зелени полета и ливади се простират от Стара планина на изток чак до бреговете на Черно море и на юг до Родопите. Равна и необятна е тракийската низина. По тези земи се е зародила  най-древната култура на Балканския полуостров, сътворена от първите й заселници – траките. И до днес из равна Тракия звучат песните на Орфей, сияе златото на тракийските владетели, надлъж и нашир се разнася уханието на българската роза.

Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тракийското творчество се отразява духът на нашия древен народ, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга,  предава се от поколение на поколение и крие онази тайна, която всеки българин носи в сърцето си.

 

 

Хубави и горди са тракийските моми. С росна китка на чело те чакат своя момък сутрин и вечер край извора или край кладенеца. От техните песни лъха нежност, а  танците кипят от жизнерадост и веселие.

Рано на пролет, щом по дворовете цъфнат първите кокичета,  из Тракия тръгват страшни кукери, мъжете си слагат маски, връзват на кръста си тежки звънци и подгонват лютата зима, за да си иде по-скоро и да посрещнат пролетта.

В първия пролетен ден сутринта рано стопанките простират пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или червени конци да пазят къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Като ги види, Баба Марта да се разсмее и да пекне слънце. Много легенди са разказват из Тракия за прочутата българска мартеница, която всеки българин точно на първи март връзва на своите близки и приятели за здраве и успешна година.

В неделята преди Великден тръгват лазарки, за да пожелаят здраве и берекет за всеки дом. Момите гадаят коя първа ще има сватба, всяка мома оставя в общо менче своя гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил, а на сутринта предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък  ще се омъжи.

Тракийските жени са сръчни, изпод техните ръце се раждат чудни шевици и бродерии, по ризите и сукманите разцъфват пъстри цветя, а цветовете на дъгата се събират и се оглеждат в шарените черги.

В южна Тракия и до днес се пази древен обичай – нестинарството или ходенето с боси крака върху жарава. В края на май се палят буйни огньове, въглените им се разстилат в кръг, а около него се извива хоро, най-отпред се носят иконите на св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, най-често жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. Светците Константин и Елена се смятат за покровители на нестинарите.

Такава е българската Тракия от както свят светува: жива и необятна, тайнствена и омагьосваща с красотата си, весела и игрива, истинска и вечна…